Музиката за бойния марш е написана край Охридското езеро през 1916 г. от Михаил Шекерджиев по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев. През 1915 г. Михаил Шекерджиев е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Въпреки че полкът вече има боен марш, музикалното произведение на Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев става по-популярно и се превръща в една от най-любимите воински песни.
Сред първите слушатели на марша „Велик е нашият войник" са писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски - Чудомир. В Охрид е и мобилизираният художник Владимир Димитров -Майстора, който вдъхновен от песента рисува графиката „ Българският войник пред Самуиловата крепост"., отпечатана в списание „Отечество" на 2 септември 1917 година.
Константин Георгиев е роден на 27 май 1884 г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905 г. завършва ВНВУ. След производството си преминава в запаса и отива да учи право в Русия. През 1915 г. е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Пряк участник е в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик. Демобилизиран е през 1918 г. До 1924 г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936 г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж.
Михаил Шекерджиев е роден на 5 декември 1889 г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911 г. Става учител в Държавния институт за слепи деца и посвещава живота си на преподаването в него.
Маршът "Велик е нашият войник" е обявен за химн на Българската армия.
Честването на 100 години от написването на бойния марш "Велик е нашият войник" е по инициатива на Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата световна война. Създаден е и Инициативен комитет за изграждане на паметник на химна на Българската армия в Казанлък.