От векове църквата „Успение Богородично“ в хасковското село Узунджово посреща храмовия си празник на 28.08 – Голяма Богородица по стар стил. Храмът е уникален с драматичната си история. На това място край някогашното славянско поселище с името Вирово имало християнска църква, построена след приемането на християнството прeз 864 г. И на нейния храмов празник Успение Богородично, на тази дата местните хора се събирали. Но с нашествието на османците сринали църквата. През 1592 г. оттук минал с войските си великият везир Синан паша в похода си срещу първата антиосманска коалиция на австрийците и унгарците. Харесал мястото и дарил 30 000 златни гроша за построяването на голям комплекс. Kомплексът бил доста импозантен за времето си. Били построени джамия и керван сарай с над 350 стаи за 2 000 гости, обори за 1 000 коня, 2 бани. Вътрешният двор имал 80 огнища, чешми и шадраван. Отзад имало и имарет – приют за бедни. След Освобождението турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и обществените сгради на прочутия Узунджовски панаир са разрушени. Местните християни решават да преустроят изоставената джамия в православен храм, защото нямат средства за нов. Старата селска църква „Св. Йоан Кръстител“ е изгоряла през 1857 г.
Друг факт, с който тази най-голяма селска църква се слави е наличието на символи на трите основни религии, оставени от нейния строител. Първоначално учените предполагат, че тя е дело на големия строител Коджа Мимар Синан. Но документите сочат, че той е починал 5 или 8 години преди строежа на джамията Затова се приема, че авторът й е негов пряк ученик. Една от легендите го кръщава Лалю Кръстев, заради знаците, които оставя на няколко места по нишите вътре и на външните стени. Символите на трите религии – полумесеца и звездата на купола, лалетата с тичинките, преплетени в кръстен знак/ те дават и името на майстора християнин – Лалю Кръстев/, и шестоъгълната звезда на Давид, са не случайно оставени от анонимния майстор. Те идват да подскажат, че вярата е една, но наричаме Бог с различни имена и се проявява чрез различни изразни средства.
Със своята икона на св. Фотий, на Никола Одринчанин от 1854 г. и с иконите от 60-те години на 19 в., узунджовската църква няма аналог у нас. Св. Фотий е бил константинополски патриарх, учител на Константин Кирил Философ в Магнаурската школа. От него България приема християнската религия през Х в.
Новият иконостас на „Успение Богородично“ е единствен у нас. Дело е на уста Дарин Божков от тревненската школа, който под кръста е вплел буквите на глаголицата. Всяка буква от нея е символ на едно от живите същества – животни и растения, които са пренесени за новия живот в Ноевия ковчег по време на потопа. А двете спирали на ДНК, символизират спасения живот Така увлекателно запленява туристите и вярващите, екскурзоводката Минка Русева. В неин плен, прекрачила прага на „Успение Богородично“ се оказа и репортерката ни Кристина Русева: